сряда, 4 юли 2012 г.

Картофите

Знаете ли, че:



   Картофите (Solanum tuberosum) (още известни като компири или диалектно барабой, отново диалектно пата̀ти) са многогодишни растения от род Кучешко грозде на семейство Картофови (Solanaceae), отглеждани обикновено заради съдържащите си скорбяла грудки. Картофите са най-широко отглежданото сред клубеновите растения в света и са на четвърто място по обема на суровата продукция (след ориза, пшеницата и царевицата),[1] но това високо място се дължи на високото съдържание на вода в клубените в сравнение с другите култури.
Картофът произлиза от Южна Америка, вероятно някъде в днешните Перу, Боливия и Чили.
   Английското „potato“ идва от испанската дума „batata“, означаваща „сладък картоф“.
   Има около 200 диворастящи вида картофи. Те растат от югозападните щати на САЩ през планините на Мексико, Централна Америка и Андите до Аржентина, Уругвай и Чили. Най-голямо видово разнообразие има в Мексиканския трансвулканичен пояс (близо до Мексико Сити) и в южните централни Анди (от средно Перу до Боливия).
   Предшественикът на съвременният култивиран картоф е опитомен в Андите.
  Тъй като произлизат от ниските райони на Андите, картофите растат най-добре в хладни климати с достатъчно валежи или напояване, като например в Западна Европа. Те се отглеждат широко и в субтропическите низини на Индо-гангската равнина в Южна Азия (като зимна култура), както и във високите части на югозападен Китай (например провинциите Съчуан и Юнан) и в екваториалните високи части на остров Ява.
   Основен вредител по картофените растения е колорадският бръмбар.
   Картофите имат високо съдържание на въглехидрати и съдържат белтъчини, минерали (особено калий) и витамини, включително витамин C. Прясно извадените картофи съдържат повече витамин С от съхраняваните дълго.
   Младите картофи имат предимството, че съдържат по-малко токсични химикали. Тези картофи са чудесен хранителен източник. Обелени, дълго съхраняваните картофи имат по-малка хранителна стойност, въпреки че все още съдържат калий и витамин С.
   От картофи могат да се произвеждат също нишесте, брашно, етилов алкохол, декстрин и фураж.
   Картофите (особено картофено пюре) имат висок гликемичен индекс, който ги изключва от много диети.
  
   В България картофите са важна съставка в много национални ястия — пататник, гювеч, мусака.
   Картофеното пюре е важна съставка в много традиционни ястия от Британските острови.Картофите често се задушават за гарнитура на други ястия.
   В континентална Европа картофите също са много популярни.                              
   В Италия от тях се приготвя вид паста, наречена ньоки (gnocchi). Основна съставка са в различни видове супи в целия континент.                                   
   В САЩ картофите са една от най-широко използваните за храна култури с различни методи за приготвяне и добавки.
   В Скандинавия, особено Швеция и Финландия прясно изровените ранни картофи се смятат за деликатес. Сварени цели и сервирани с копър, тези „нови картофи“ се ядат по традиция заедно с туршия от херинга.
  Картофите не бива да се консумират сурови или полусурови заради съдържащите се в тях пиритрини, които могат да предизвикат гадене, повишена температура, повръщане, а при системна консумация - ерозия на стомашната лигавица, гастрит, язва и дори рак на стомаха. Хората с автоимунни заболявания, алергични към картофи следва да ги избягват. Картофената алергия не е често срещана в България. Присъща е на населението на страни, където картофите са основна храна. У нас засега картофите отстъпват място на пшеницата, ориза и тестените изделия.

КАРТОФИТЕ МОГАТ ДА БЪДАТ И АЛТЕРНАТИВА НА НЯКОИ ЛЕКАРСТВА:

Освен вкусна за повечето от нас храна, картофите могат да бъдат и алтернативен лек за различни заболявания.

Така например, за да намалите кръвното си налягане и нивото на захар в кръвта, пийте сок от картофи. Той е подходящ и за прочистването на организма, като за тази цел е добре да се комбинира със сок от моркови и целина.

Сокът от картофи помага и при нарушения в храносмилането, нервни разстройства, ишиас и сърбеж. При тези случаи ще ви помогнат 500 мл сок, смес от моркови, краставици, цвекло и картофи, като от менюто се изключат всякакви месни и рибни продукти.

Суровият настърган картоф може да бъде добро средство при зарастването на рани от екземи, изгаряния е други поражения на кожата.

При главоболие вие можете на привържете към челото си тънки резенчета картоф, а ръцете поставете до лакът в съд с гореща вода.

При полиартрит народната медицина съветва в продължение на 3 дни да се изяждат по 2-3 кг картофи, сварени с кората в малко количество вода, като друга храна не се приема.

Сместа от настърган картоф, която се сменя 3 пъти дневно, отлично може да премахне всякакъв оток.

При ишиас и радикулит се препоръчва да се затопляте с парата от варени картофи.

При хронична кашлица в съд в вода се варят един картоф със средна големина, една глава лук и една ябълка, докато водата не се намали на половина. Сместа се приема по 1 ч. л. три пъти дневно.

При увреждане на мускулите и сухожилията можете да си направите компрес от картофени кори. За тази цел са подходящи старите картофи, чиято кора се обелва, нарязва на ситно и поставя върху болното място.(а)

Благодарение на кокоамините, които се съдържат в картофите, те спомагат за намаляване на кръвното налягане, показва изследване на британски учени. Това тяхно свойство обаче почти изчезва след обработката им при пържене и печене, например при приготвянето на чипс. Затова специалистите съветват картофите да се готвят само чрез варене или на пара.

Новото качество на картофите е било открито случайно, по време на генетично изследване върху тях.

Кокоамините се използват в китайската традиционна медицина, но се извличат от други растения. За това че те се съдържат и в картофите досега бе неизвестно.

Тези вещества се прилагат широко и при разпространената най-вече в Африка сънна болест, която се предизвиква от ухапване на мухата це-це, обобщава Би Би Си.

снимката е изтеглена оттук:

0 коментара:

Публикуване на коментар