Сладоледът

Знаете ли, че:

Сладоледът е млечен продукт популярен от стотици години и се е развивал през вековете, за да се превърне в широкоизвестното удоволствие с мек вкус, на което днес потребителите от цял свят се наслаждават. В Римско време са събирали сняг и лед от планините и са ги смесвали с мед и плодови сокове, за да получат десерт във форма на "снежна фунийка". През Ренесанса, 13 - 16 век, рецептата за снежна фунийка се променя и включва мляко или сметана, които правят по-богат и по-сладък на вкус продукт с гладка консистенция.

Въпреки че по документи сладоледът вече е бил установен като млечен продукт през 1770 г., чак с изобретяването на ръчно задвижвания фризер през 1846 г. сладоледът вече не се прави ръчно в купа. Първото промишлено производство на сладолед започва през 1851 г., а около 1926 г. започва производството във фризери за дълбоко замразяване. 

 Съвременният сладолед представлява едновременно емулсия и пяна, която се състои от въздушни мехурчета, захариди, млечни протеини, стабилизатори, млечни мазнини, вкусово-ароматни вещества, емулгатори и вода. Количеството на въздуха включен в състава на сместа по време на замразяване е известна като "оверран". При стандартните сладоледи е възможно половината от обемът им да е съставен от въздух - 100 % "оверран". Съединяването на въздушните клетки в матрица по време на процеса на замразяване позволява на продукта да се топи по-равномерно и да бъде не толкова студен и по-освежаващ.

 Сладоледът е съпътствал човечеството в продължение на хиляди години. Първият сладолед се е появил не в Антична Гърция или Рим, а в Древния Китай преди 5000 години.

 

Китайските императори били първите хора, за които е известно, че са яли сладолед. Те смесвали сняг и лед, донасяни от планините, и прибавяли в сместа портокали, лимони и зрънца от нар, а също така вино и мед. С този вкусен десерт владетелите се освежавали, докато си почиват.

Твърди се, че точно тези рецепти и начини за съхранение били държани в тайна, която била разсекретена едва през 11 век в книгата "Ши-кинг". Тя представлявала канонически сборник с древни песни.

Китайците научили арабските търговци да смесват плодови сиропи със сняг, а арабите от своя страна разпространили рецептата сред  венецианците, а по-късно и сред римляните.

По времето на Александър Македонски при продължителната обсада на градовете бил използван снега от планините за приготвянето на десерт, в който замразявали ягоди и вода. За да не се разтопи снегът, били устройвани щафетни игри с робите. Всъщност именно войниците на великия пълководец се сетили да добавят във водата, плодове, вино, мед и мляко.
През 62 г. от н.е. римският император Нерон изпращал робите си в планините, за да донесат сняг и лед, в които готвачите слагали нектар, плодове и мед, а Нерон се наслаждавал на така приготвения десерт. За да се съхрани за по-дълго време снега, наредил да се построят специални студени стаи под императорския дворец.

Европа научила на замразения десерт през 13 век от известния пътешественик Марко Поло (1254-1324), който донесъл от Китай в Италия рецепти на плодов сладолед. Те му били подарени от един монголски хан, а блюдото много наподобявало шербет. То моментално влязло в списъка с най-изискани десерти на италианските аристократи. Рецептите за приготвяне на сладоледа били дълго време пазени в тайна, а придворните готвачи давали обет за мълчание за всичко, свързано с приготвянето му. 

Ако ви е харесала статията, моля натиснете бутон "Харесва ми"

http://www.bglog.net/Obrazovanie/8110

снимката е изтеглена оттук:http://www.luxmedia.bg/zdrave/zdravoslovno/sladoled-sreshtu-glavobolie.html

Добави в Svejo