Знаете ли, че:
Диня (в зависимост от района в България наричана още
карпуз,
любеница или
бостан) (
Citrullus lanatus[1]) е наименованието на
вид тиквови растения, както и на техните
плодове. Според възприетата класификация на
земеделските култури е
плодов зеленчук. Плодът на динята е
ягодовиден и има гладка кора (зелена или жълта) и сочна, сладка, обикновено червена вътрешност. Смята се, че произлиза от
Южна Африка, където видът има най-голямо генетично разнообразие. Кореновата система достига до 2 м. дълбочина и 3 м. диаметър. Стъблото е стелещо се, с
3-4 скелетни разклонения, които са овласени.
Прясната диня може да бъде консумирана
по различни начини, а често се използва и за ароматизиране на
напитки. Кората на динята също може да се яде и понякога се използва подобно на зеленчук. В
Китай тя се
пържи,
вари или най-често се
маринова. При пържене кората се обелва и се готви със
зехтин,
чесън, люти
чушки,
лук,
захар и
ром. Маринованата кора от диня е разпространена и в
Русия.
Семената на динята са богати на
мазнини и
белтъчини и се ядат самостоятелно, добавят се в други ястия или се използват за производство на
растително масло. Отглеждат се специализирани сортове, които имат много малко водниста маса и концентрират енергията си в семената. В Китай семките от диня се продават печени и с подправки, подобно на
слънчогледовите. В
Западна Африка се изстискват за масло или се използват за приготвянето на
супа и други ястия.
Водата съставлява около 92% от масата на динята, най-високият процент сред плодовете. На много места по света динята може да се допълва с добавянето във вътрешността ѝ на някаква
алкохолна напитка. Това става, като се пробие отвор в кората, добави се напитката и се изчака тя да се смеси с тъканта на плода. След това динята се нарязва и сервира по обичайния начин.
Тя възстановява киселинния баланс, стимулира храносмилането, усилва перисталтиката на червата и ускорява прочистването на организма от лошия холестерол.
Динята задължително трябва да присъства в менюто на хора, страдащи от подагра, артрити, атеросклероза, запек и хепертония. Включват я в диетата на болни от жлъчка и черен дроб. Тя помага и при анемии, защото е богата на желязо, а лесноусвоимите й захари я правят много полезна и за диабетиците, но най-много по 200-300гр на ден. При псориазис и екзема се прилага “динено гладуване”.
Това означава, че не трябва да се приема никаква друга храна, освен диня в продължение на два дни, като през това време и поразените места се налагат с тънки резанчета диня. При тези случаи могат да се направят и специални компреси от марля, напоена със сок от диня. Те се поставят на болните места за около 20 минути.
Кората и семената на динята също имат лечебно действие. Те могат да се ползват през цялата година, както в пресен, така и в сушен вид. При гастрит и колит 100гр. сухи кори от диня се заливат с половин литър вряла вода. Когато настойката се охлади, тя се прецежда и се пие по 200-250 гр на 70-75кг. телесно тегло от 4 до 6 пъти дневно преди хранене.
Семената на динята пък се начукват и се заливат с хладка вода в съотношение 1 към 10. Така получената емулсия може да се използва при пигментни петна на лицето, лунички и акне като се нанася с марля или памук по няколко пъти на ден върху засегнатите места.
Динята е противопоказана само за хора с бъбречна недостатъчност, обострена язва на стомаха или дванадесетопръстника и при колит.
С диня можем и да прочистим своя организъм от шлаки. Два-три дни преди това обаче трябва да се премине на вегетарианска храна или поне на разделно хранене. Самото прочистване става в продължение на 4-5 дни, през които се яде само диня в неограничено количество. Ако ви налегне зверски глад, можете да хапнете и парченце черен препечен хляб. Така наред с прочистването се смъква и някой друг килограм.
От два до три килограма на месец се смъкват и ако си направите ежеседмичен разтоварен ден с диня - едно денонощие, през което на всеки половин час през деня се изяждат по 200гр. диня, а през нощта на всеки два часа – по 500гр.
Динената диета е поносима и не се изпитва чувство за силен глад. Но все пак бъдете предпазливи с нея/или направо я забравете/ако имате камъни в бъбреците или тежко заболяване на задстомашната жлеза. При захарен диабет изяждането на подобни количества диня също са немислими.
Динята е източник на пектинови вещества, растителни влакна /фибри/, витамин – А, В1, В2, В9,С,РР, както и на манган, никел, желязо, магнезий и калий.
Динята подобрява процеса на смилане и усвояване на храната. Фибрите й действат много добре на стомашната микрофлора.
Фолиевата киселина, която се съдържа в динята, има важна роля при профилактиката на сърдечно-съдовите заболявания. Тя участва в синтеза на аминокиселините и в процеса на кръвообразуване, като регулира обмяната на течности в организма.
Динята е прекрасно диуретично средство и помага при заболяване на бъбреците и черния дроб. При камъни в бъбреците, цистит и нефрит трябва да се приема с храната до 2 -2,5 кг. диня. Под влияние на веществата, съдържащи се в плода, солите преминават в урината и се изхвърлят от организма.
Консумацията на диня спомага за премахването на холестерина от организма, следователно динята е много полезна при хипертония и атеросклероза.
Сокът от диня помага при
висока температура. Динята е полезна при
анемия, защото фолиевата киселина съдържа соли на желязото.
При ангина гаргарата с динен сок облекчава възпаленото гърло.
Консумацията на
диня се препоръчва срещу
отоци при сърдечна недостатъчност и за тонизиране на сърдечната мускулатура.
Диненият сок облекчава и лекува при изгаряния на кожата.
Динята е много полезна особено, след прекарано дълго и продължително заболяване.
В този случай се препоръча консумацията на динен мед.
Как се приготвя динен мед : приготвя се от добре узрели, сладки дини. Меката част се изстъргва и се изцежда през сито, а после през два слоя марля. Полученият сок се вари до кипване, като непрекъснато от него се маха пяната. После отново сокът се прецежда и се вари на слаб огън. ‘’Медът’’ е готов когато сокът намали 5-6 пъти първоначалния си обем. /Диненият ‘’мед’’ не се препоръчва на хора, страдащи от захарен диабет и киселини в стомаха/.
Семената на динята притежават противоглистни свойства. Те се използват за лечение на чревни паразити и за профилактика срещу глисти. На 1 литър вода се слагат 100 гр. смачкани семена от диня. Варят се 45 минути на среден огън, след това течността се прецежда. От нея се пие три пъти на ден 200 мл.
При колити се препоръчва настойка от динени кори. Петдесет грама сушени динени кори се заливат с ½ литър вряла вода и настойката се оставя да се охлади. От нея се пие по ½ чаша 4-5 пъти на ден.
Маски за лице с диня
1.За избелване на лунички и пигментни петна
Смесете един белтък с няколко капки лимонов сок и една чаена лъжичка сок от диня. Намажете лицето си и измийте след 15-на минути.
2.Студена диня и авокадо
Изчистете няколко кубчета диня от семките и кората и ги пасирайте. Смесете ги с малко авокадо и пасирайте отново. Оставете сместа да се охлади в хладилник, след което намажете кожата на лицето си. Студената диня ще успокои кожата, а комбинацията с мазнините на авокадото ще й се отрази още по-добре.
3.За увредена от слънцето кожа
Напоете памучен тампон с пресен сок от диня и намажете с него кожата на лицето и на други места, които са изгорели от слънцето. Преди да изплакнете, оставете сокът да подейства поне 15 минути.
Преди да използвате някоя от тези маски с диня е желателно да почистите добре лицето си и да премахнете всякакъв грим от него. След това можете да навлажните кожата си. Ако го направите с топла вода, порите Ви ще се отворят и това ще позволи на маската за лице да подейства по-добре. Използвайте чиста и суха кърпа, за да избършете лицето си. Не оставяйте маските да действат за по-малко от десет минути.
Отслабване с диня:
Освежаващия плод е с ниско захарно съдържание, което е приблизително 5% от това на една ябълка. 100 грама от продукта съдържат от 30-40 до 80 калории, в зависимост от сорта.
Динята не съдържа абсолютно никакви мазнини и холестерол, което я прави изключително подходяща за намаляване на телесното тегло.
Въпреки, че динята съдържа редица полезни за организма вещества, те не са в достатъчно количество, за да доставят на организма необходимата дневна доза. Поради тази причина, диетолозите са категорични, че динята не е подходяща за дълги диети, а само за 1-2 разтоварващи дни.